Прекършени млади души или има ли още надежда

„Или не знаете, че тялото ви е храм на Светия Дух, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?

Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.“

1 Кор. 6:19-20

***

Нали сте виждали, драги читатели, белорозо-ви прелестни цветове, преломени от буря и паднали от дървото в калта на земята. Те са вече изцапани, вятърът ги търкаля накъдето си иска, а след бурята служителите по чистотата ги измитат и изхвърлят в контейнерите за смет. Само преди минути, здраво прикрепени към дървото-майка, тези цветове волно са цъфтели, пръскали са своето благоухание навред и са украсявали околната среда, а сега бързо умират сред вонята на боклуци и смет.

Тези живи прелестни белорозови цветове, откъснати от дървото на живота и запокитени в клоаката на света, който лежи в зло, това са девойките, загубили своята чистота и девственост и превърнали Божия храм на своето тяло в ка-пище на блудния бяс. Ако те бяха останали на дървото, след време щяха да вържат богат плод, да хвърлят златно семе, от което да поникнат други дървета, да цъфнат хиляди нови цветове, да принесат още повече плодове. А сега какво? Мраз през майска нощ, умряла младост, прекършени млади души... Всичко ли вече е изгубено или има още надежда?

Обруленият цвят, откъснатото цвете, отсечената млада фиданка не могат да бъдат присадени отново към дървото, към стъблото, но прекършените млади души могат пак да се изправят, да възкръснат от мъртвилото на греха и да си възвърнат предишната чистота и красота, изгубения рай на своето богоподобие. Надежда има и то голяма. И тази Надежда с главна буква е завръщането на прекършената млада душа при нейния най-голям приятел и радостоподател - Христос, Синът на живия Бог, живата Надежда и на най-бензадеждните. И тази непосрамваща надежда я доказва всяка страница на Евангелието, Житията на светиите, техните неотслабващи молитви за нас...

- из книгата