Цветя посред бунище и светулки в мрака

„И светлината в мрака свети и мракът я не обзе.

Ин. 1:5

Иисусе, цвете благоуханно, направи ме да благоухая!

Из акатист на Пресладкия Иисус

Човек често се натъква на такава странна гледка: бунище, мръсотия, зловоние и посред тях едно или няколко прелестни цветя, чието благовоние, не можейки да пробие плътната смрад, все пак успява да се издигне нагоре и да стигне Небето.

Тук всичко е символика, метафора. Бунището е светът, който „цял ... лежи в злото” (1 Ин. 5:19), а няколкото цветя, израснали посред него това са малкото съвременни праведници, благодарение на които антихристът още не е дошъл и светът не е свършил.”

- из книгата