Слънца на надежда

„Каквото са кислородът и дишането за тялото, това е християнската надежда за душата. Ако организмът престане да диша. умира; ако надеждата напусне човешката душа, тя се изпълва с униние и отчаяние, и също загива. Вяра без надежда е невъзможна; любов, при която упованието на Господа го няма, се превръща в себелюбие и егоизъм. Ако християнската надежда е крепка в човешката душа, тя се превръща в мощна крепост, която е непревземаема за тъмните бесовски сили. Там безпокойствието и унинието, депресията и стресът не могат да проникнат никога. Християнска душа, огряна от слънцето на надеждата, е кът от Рая, слязъл на земята.

Надеждата е несъмнена вяра в бъдещето, основа на любовта - основа, на която започва да се изгражда домът на вечното спасение. Няма излъгана нито една крепка християнска надежда. Дървото на християнската надежда е отрупано с нежни благоуханни цветове, които злите стихии на дявола не могат да повредят. Минава малко или много време и тези цветове връзват изобилен плод: един сто, друг шейсет, а друг трийсет (Мат. 13:8).

И най-тежката човешка скръб и нещастие са като песъчинка пред планината на християнската надежда.”

- из предговора