Малка ученическа библиотека: Разкази • Пътеписи

ВАЗОВИЯТ РАЗКАЗ

Вазовият разказ е част от Вазовото творчество — нито по-важна, нито по-маловажна от неговите стихове, повести, романи, пътеписи, драми, комедии, поеми и т.н.,и т.н. — до границите на онова чудо, което в българската култура се нарича Иван Вазов. Едни ценят у него повече лирика, други предпочитат повестите му, трети — романите. Но един от тях — голям български критик и най-яростният му отрицател, — д-р Кръстев, още преди близо сто години наред с отрицанията си казва, че той "създаде в миниатюр, цяла една литература". Никой не е успял до днес да каже повече. Вазов е наистина една цяла национална литература в миниатюр. Ние можем да извадим който и да е поет или писател от българската литература и с това тя веднага ще стане по-бедна, но ще остане цяла и здрава като храм на нашия национален дух сред един свят, в който всеки значи нещо, ако има не само свой дом, но и свой храм. Ако от литературата извадим Вазов, нашият храм ще се срути. Не защото Вазов е цяла литература. А защото е главната, вътрешната, подпорната колона, върху която се крепи олтарът.

Има три неща, дадени от Бога на човека, за да бъде човек. И тия три неща са единствените, които той не може да избира сам. Те са — родител, родина и лице. Върху тези три неща, доколкото именно от лице произлиза личност, лежи цялата човешка цивилизация.

Човек познава родителя си най-напред със сетивата си. Родината е недостатъчно да бъде позната само със сетива. А познаването на собственото лице, както учат древните, е най-трудната цел, защото включва всичко останало. Родителят сам се разкрива пред нас; да се познае родината е нужно вътрешно зрение, което не всеки има; а нашето лице най-напред се разчита по отеческото потекло и рожденото място.