Малка ученическа библиотека: Чичовци

Предговор, съставителство и приложение Иван РАДЕВ

ТАЗИ ПОВЕСТ-ШЕДЬОВЪР НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА...

По време на престоя си в Пловдив, през 1884 г., Иван Вазов издава двутомника "Българска христоматия" (съвм. с К. Величков), стихосбирките "Италия", "Поля и гори", но написва и повестта "Чичовци", която отпечатва в сп. "Зора" (1885). Вместо да ориентира белетристичната си творба към утвърдените жанрови форми, авторът предпочита с подзаглавие да ни подготви за същността и: "Картинка от типове и нрави български в турско време". По-късно подменя „картинка от..." с "галерия от...", а след време пред проф. Ив. Шишманов я нарича "хумореска".

И така: "картинка" — "галерия" — "хумореска"...

С подзаглавието на "Чичовци" Иван Вазов ни е "обещал" едно свободно, а не строго разчертано повествование — редуването на общи състояния на нравите с портретни характеристики. Някои от тях са вън от основния конфликт ("Какво казваше една нощна качулка"), други го разфокусират и отдалечават от интригата ("Волтерианци и елинисти", "Разходката"), но всичко е вместено с артистична леснота и непринуденост в панорамната снимка на онова, което авторът е нарекъл "общество".

Опозицията е дискретно зашифрована в липсата на противопоставителност. Но тя е от съществено значение за цялостния строй на повествованието — "галерията от типове и нрави" е "българска", но проявлението и е в небългарско, в "турско време". Към промените-подмени в подзаглавието, с тяхната незадължителност и вярност на точно определен жанров канон, трябва да прибавим отказа на автора от възприетото в сп. "Зора" мото: "Див глог питомно грозде не дава". Жестът му е признание за лична вина, самоукор, придвижване към по-мъдър възглед, според който и героите на тази, така видяна действителност, изразяват същността на българския живот.