Сантиментална география

"Урра!" е крясък патриотически

Георгий Иванов

Тъй сложен е проблемът за родината

и нееднозначен.

Приседнал удобно пред камината,

аз прелиствам стихове в здрача.

И си мисля: ето например Русия

не съществува извън литературата.

Това ще го потвърди и самият

Рилке, примижал през дима на пурата си.

Това същото, но по друг начин,

го е казал и Пею Яворов –

не за Русия обаче,

а за някоя си там България.

И когато в „По света и у нас"

говорят патриотично на митингите

за съдбата на Отечеството,

аз като гущер неразбиращо мигам.

Аз като Георгий Иванов, поета,

слушам фуга от не знам си кой

и търся очарование в предметите,

в роман без заглавие и без герой.

И кои са впрочем ония, които в прозореца ми

крещят многоглаво, многоусто и сочно

"Урра!", "Победа!", "Долу!" и "Горе!"

и възторжена лига по брадата си точат?...

Изключил телевизора, щората спуснал,

тъничка книжка разгърнал пред камината,

аз - просълзен, очарован, разчувстван –

се докосвам до идеята за Родина.

Пламен Антов е роден на 12.09.1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии. Публикува в сп. "Пламък", "Летописи", "Съвременник", "Литературна мисъл", "Език и литература", "Философия", "Демократически преглед", както и във в. "Литературен форум", "Литературен вестник", "Век 21" и др. Автор е на книгите: "Разпадащото се момче" (първа награда за дебютна поезия на ИК "Пан", 1993); "Неандерталецът" (поезия, 1995); "Бягството на заека" (белетристика, 1996); "Венеция" (поезия, 1997); "Сантиментална география" (поезия, 2000); "Америките ни" (поезия, 2002). Член на Сдружението на български писатели.

Рецензията като пътеводство

Иван Сухиванов

"Сантиментална география" (от Пламен Антов авторът е "умъртвен" по много сложна процедура...) е с "послеслов" с подзаглавие "Вместо рецензия" (текст касаещ "Висящите градини на България"), "там" Пламен Антов е написал, че рецензията е (по принцип) невъзможна и че пишейки рецензия - получава се нещо друго (есе или стихотворение). Явно авторът счита, че рецензията не е нещо "втора преснота", а в една книга като "Сантиментална география", която не се стеснява да заяви, че е наясно с поетиката си, да разголва интенциите си..., рецензията присъства във всеки авторски акт. В рецензията, щем не щем, имплантираме представите си за литература(та), т.е. пишем манифест. В този дух "послесловът" на Пламен Антов се явява "пред-говор", т.е. рецензията предхожда творбата. С подобна нагласа са писани доста от текстовете в книгата (или поне стихотворенията и есетата!). Предполагам. Това, което не мога да обхвана е що за текстове биха обговаряли тази книга. Само ще добавя, че вече четох стихотворна рецензия за "Сантиментална география"!

Преодолявайки (транзитно) "лимеси" и всякакви интертекстуални клопки, стигам до "антропология от прагматично гледище", т.е. до Бай Ганьо. Това най-го умеем: да говорим за другите (родини). Да пътешестваме, "лежейки край пътеката" - както предлага авторът. Да се обтягаме в "поетиката на невъзможното пътуване" (В.Стефанов). Защото географията за нас е история. Утопия. Да излезеш извън границите(си). За да срещнеш себе си. Бай Ганьо е квинтесенцията на словесната ни експанзия, той е трансмисията, чрез която извличаме света... Каквото и да кажем за него - той си остава един романтически образ... Останалото е мълчание.

...

Литературен вестник, Брой 19/16.05-15.05.2001