Вселена от благодат и смирение

„Благодатта е общо наименование на всички плодове (дарове) на Светия Дух, които св. апостол Павел цзброява в следния ред: „... любов, радост, мир, дълготърпеййе, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание..." (Гал. 5:22-23).

Основа и краеъгълен камък на благодатта е смирението. Благодатта произтича от смирението, а смирението е ходатаят, който изпросва от Светия Дух Неговата благодат. Достигайки съвършено смирение, Пресвета Богородица -Майката Божия и Майката на всички християни - получава в съвършена мяра и даровете на Светия Дух. Най-свя-тата и най-великата между всички човеци считаше себе си за най-нищожна Божия рабиня (Лк. 1:48) и като награда за съвършеното ? смирение, Бог Я въздигна от Негова рабиня в Царица на небето и земята.

Смирението се състои в пълно послушание на Божията воля. Само тогава благодатта на Светия Дух се вселява в богопослушника. В пълно послушание на Божията воля, назаретската Девица Мариам каза на Своя благовестник Гавриил: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти" (Лк. 1:38). И точно в този момент в Нейната утроба Синът Божий се зачена и като Син Човешки. Точно в този миг Вселената от смирението се превърна и във Вселена на Божията благодат!

„Благодатта Божия е готова и търси онзи човек, който би я приел с усърдие", пише св. Йоан Златоуст. Този най-подходящ Човек за всички времена се оказа Девицата Мариам от Назарет. Именно Нейното смирение И даде като първи дар да мисли, че от всички няма никой по-грешен и по-нищожен от Нея; да познае и осъзнае своята човешка немощ...

Но това става не иначе, освен чрез просвещение свише от Бога, изпращано само на тези, които вярват непоколебимо в Него (по преп. Симеон Нови Богослов).”

- из предговора