Автопортрет със светкавици

АВТОПОРТРЕТ СЪС СВЕТКАВИЦИ

Защото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава

под дрезгавия блясък на светкавици,

сега се разпродавам на автопортрети -

портретче тук, портретче там.

Поетче тук.

Поетче там.

Красивичко. И умничко. За показ.

А в нощите, когато Бог разтърсваше

разтресен от мигрена череп,

не помните ли колко ви крещях -

купете си измислените ми слънца,

купете си измислените ми слънца,

заради вас съм ги изтръгвал с безнадежден форцепс

от тъмните утроби на Вселената,

прехвърлял съм ви ги по фосфорните гърбове на рибите

през синкавите синори на хоризонтите -

за да ви милват, ако няма кой.

О, колко страшно е, че няма кой

да ни помилва с топлите си длани.

И няма кой пияния художник да нахрани.

На жежката му гръд да тури лед.

Купете си един автопортрет.

Рисунка с въглен.

Умира ли поет,

в небето ангелите бият барабани.