Малка ученическа библиотека: Стихотворения

Винаги, когато над България е надвисвала опасност, Вазов е създавал поетически творби, които бранят националното ни достойнство, националното ни съзнание, езика и историята ни. В този смисъл Базовата поезия винаги е изпълнявала своеобразни "охранителни" функции по отношение на националната идея, т. е. в поезията си той постоянно си е поставял освен естетически и преки утилитарни задачи. Самият поет през 1916 г. заявява своето творческо кредо пред проф. Иван Шишманов: "Аз знам отлично, че тенденциозните произведения не живеят дълго, но какво от туй? Стига поетът да е изпълнил своята най-пряка обществена мисия. Можеш да бъдеш уверен, че и аз ценя, като художествени произведения, повече своите стихотворения с общочовешки мотиви, но националистическите бяха по-полезни за времето си. Аз ги писах, за да възпитам с тях народа си в понятието за гореща отечествена любов." А през 1920 г. Вазов допълва: "... аз никога не съм писал само за да забавлявам. Принципът I,art pour I,art във всеки случай не е мой. Аз мисля — това съм ти го казвал и друг път — че поетът е длъжен и да поучава. Това е неговата социална мисия."

Във Вазовата поезия, както и в по-голяма част от останалото му творчество, се преплитат естетическите с чисто утилитарните цели и то по същите механизми, по които в неговите текстове съжителстват едновременно конкретно-правдоподобно и художествено-условното.