Българската тема в западнопейската книжнина XV-XVIII в.

Западноевропейската историография, която започва да се формира през XV в. под влияние на ренесансовите и хуманистични идеи, разширява постепенно информационната си база и обръща внимание и на балканската история от средновековния период. Българската тема, която намира място в голям брой исторически съчинения (от XV в. нататък), е, до голяма степен, плод на зародилия се интерес на книжовниците към Византия и нейната книжнина. В историографията се застъпват моменти от историята на българската държава от времето на нейното формиране на Балканите, периода на покръстването и най-важните събития до падането на България под ударите на османската сила. Тази историческа литература, която следва свой път на развитие през вековете, създава богата фактологична база, от нея черпят авторите на художествени и драматургични творби (XVI-XVII в.). Докато отначало българската тема се засяга периферно и извън основния конфликт на произведенията, то през XVII в. тя се избистря и синтезира. Разпространението й в западноевропейската книжнита е подчинено на религиозно-културния светоглед на епохата. Тази тематика има и обратен път, когато чрез далматинската историография се връща на балканска почва и подхранва българската историография от XIII в.

***

Съдържание

ПРЕДГОВОР

ПЪРВА ГЛАВА. Тенденции в развитието на западноевропейската историческа литература интересът към българската история у западноевропейските книжовници (втора половина на XV XVII в.)

ВТОРА ГЛАВА. Мотиви от българската история и българо-византийските отношения в западноевропейската художествена литература (XVI-XVII в.)

ТРЕТА ГЛАВА. Западноевропейски светски и училищен театър от XVII в. Теми от византийската и българската история

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. Паренетична литература. Посланието на Патриарх Фотий и делата на Борис I като поучителни за западноевропейския монарх

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗВОРИ

РЕЗЮМЕ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК

РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК