Дом за непотребни бащи /разкази/

Разказите в сборника „Дом за непотребни бащи“ интерпретират различни житейски ситуации, в които прозират и радостта, и тъгата на живота. Разгърнатият свят на съвременния българин, в който понякога физиката е пречупена, но духът остава жив. Какво се случва с любовта, не намерила никога своя адресат, а ненаписаният живот се разпада с гръм? Нито продължава трагически, а стоически следва нишката на предначертаното. Винаги пред човека се изпречва онова, което би могло да бъде. Онова, което никога не му е позволено да има. Трябва ли задължителна неизбежна корекция на пътя, или примиряване с мястото в живота? Все така светът е безкомпромисно прозаичен. Животът често е низ от провали и всеки проблем трябва да се посреща като изпитващо преживяване.

***

„Кога един баща става непотребен? Когато отсъства, когато не умее да обича, когато е закъснял да бъде близо или когато някой друг вече е решил, че може и без него?

В „Дом за непотребни бащи“ Митко Джунгуров събира истории за хора в онези житейски мигове, когато привидно подреденото започва да се пропуква и от пукнатините излизат премълчани вини, несбъднати желания, семейни тайни, страхове и закъснели прозрения. Бащи и синове, съпрузи и съпруги, възрастни родители и пораснали деца се срещат там, където близостта вече не може да бъде приемана за даденост. В заглавния разказ дори самото отсъствие се превръща в парадоксална „наука“, а героите трябва да разберат какво всъщност дължат на другия и на себе си.

С наблюдателност към всекидневния човек, с ирония, която не унижава героите си, и с чувствителност към малките човешки поражения авторът задава неудобни въпроси, без да бърза да произнася присъди. Защото понякога зад онова, което наричаме егоизъм, стои страх; зад отчуждението – стара рана; а зад нечие отсъствие – цял живот, в който човек така и не е разбрал как да остане.

Сборник за семейството не като сигурно убежище, а като най-трудното място, на което човек се учи да присъства.“

- Ива Спиридонова