Око /роман/

Един мъж е разказан през съдбите, спомените и чувствата на три жени.

За Мириам Хаалим е син, за Сева - съпруг, за Миха - баща.

Всяка от тях живее в своето време - овдовялата Мириам се прибира с двете си деца от Истанбул в България и преживява периода на Втората световна война, социализма и Възродителния процес; Сева израства, работи и преминава през своите житейски предизвикателства в годините на комунистическия режим; Миха е дете по време на тоталитаризма, а младостта ? преминава в годините на прехода.

Три жени, три различни епохи и една обич, смесена с постоянно чувство за вина.

То е движещата сила на личните им житейски равносметки, направени по различен повод, по различен начин и в различно време, дори отвъд границите на живота тук и сега.

През целия художествен разказ, като тънка червена нишка, минава документалната история за спасяването на едно око.

***

В тази умело преплетена семейна сага разказът диша с учестения пулс на няколко жени. Жени с мощни характери, които пренебрегват табута, прекрачват граници, прескачат от премълчавани семейни тайни и малки предателства в неподправена обич. Разказът не се измъква от настоящето, макар че говори за минали съдби и слепва като монтажист парчета живот и изсънувани сънища на живелите преди.

Мария Касимова-Моасе ни поднася едно обяснение в любов на дъщеря, загубила рано своя баща, изречено с гласовете на няколко майки. И ни подсеща, че личното ни време не е това, което се състезава със стрелките на часовника, а онова, което подрежда пластовете памет с очи, които виждат повече от видимото.

- Еми Барух

Това е роман препускане през времето - през случайности и съдбовни срещи, през раздели, болка, премълчани истини и решения; през семейства и самота, през споделена и несподелена любов, през живота и отвъд него. Роман за родители и деца, за избора и неговата цена, за вината и прошката - и за онова, което можем да видим истински само когато сме застрашени да изгубим най-ценното си. С чувствен и кинематографичен език Мария Касимова-Моасе изтъкава плътно сукно от паметта на цял един род, разгърнат между София, Бургас и Истанбул.

- Захари Карабашлиев